Л И Ч Н О
(публикуват се откъси от книгата)
ИЗДАНИЯ 2001, 2004 Г.

Стиховете са писани

в периода 1996 – 2000 г.

 

***

Не съм единствената в този град,

която денем чака призраци

да посетят изложбата на кактуси.

Разбрах това, когато днес те срещнах.

Ти също като мен ловеше зайчета

тъй слънчеви, лъщящи на алеята отсрещна.

Ти не попита кой ме е изпратил

да подредя изложбата от кактуси

и отключа погледите на търговци на плакати,

да се влея в мисълта им?

 

Не съм единствената в този град,

ти също като мен не търсиш отговори.

 

***

                                                    НА ТОВА МЯСТО

след дълго чакане

ще се обърна назад

да видя живота си

на същото място

ден след ден

натрупан

без ред

като в кош за отпадъци

сивочерен,

някъде – гнил,

сдъвкан другаде,

изплют от жилавост,

безвкусен,

ненужен,

събиран старателно

/ или несъзнателно?!/ -

закъде?

 

Остатъци…

За какво са ми свидни?

                                      И защо не ги занеса на бунището.

ИМАМ НУЖДА ОТ ЧИСТА И ПРАЗНА КОФА!

Глупости.

Нима отново ще трупам…

 

Какво ще правиш с живота си,

недей да ме питаш,

защото не знам.

Може би ще мине

някой сливар

с тира си

един ден

и ще сменя.

А дотогава –

ще слагам на

същото

място.

В очакване.

***

ПОПАДНАХМЕ НА СТРАШЕН БУЛЕВАРД,

допуснахме градът да влезе във дома ни,

а бурята поканихме на чай следобеден –

изпихме го без думи.

Нощта прекарваме на кръстопът,

не си говорим –

преминаващи коли съсичат мислите ни

/тъй реват/,

а ние се споглеждаме –

с очи мълчим.

На жълти светлини се движим

в разбуден хаос от сигнали.

С очите си – блестящи дюли –

ритмично трепкат светофарите…

Когато в осем със вечерята

отваряме бутилка вино

потича кален мрак в покривката,

самотни червеи го пият…

СЪНУВАМЕ ЗЕЛЕНИ ОСТРОВИ,

слънца и причудливи птици

изрязваме грижливо с ножица

мечти от шарена хартия,

сънуваме…

Събудим ли се сутрин

в очите ни трещят тролеите.

Снегът навявал е до съмване –

очите ни са топки ледени.

До късно вятърът вилнял е,

разпръснал е и сенките ни даже.

Сега останките са като във хамбар,

където житото до зрънце е изядено.

 

ОСЪМНАХМЕ НА СТРАШЕН БУЛЕВАРД

и вече не заключихме вратите…

Градът проникна през стените.

Хлад.

Дъхът ти само

стопля ми

очите.

***

Така, изправена на гарата,

приличам на посрещач, който очаква вятъра.

Гарата гъмжи от посрещачи като мен.

Никой не носи цветя.

Но всички ще вдишат вятъра,

връхлитащ с поредния влак –

той ще изпълни гърдите им,

после бавно ще се изниже из ноздрите,

вече направил телата им по-леки…

 

Как, не усещате вятъра

сред този багаж от лични вещи?!

Аз все стоя и чакам на гарата,

иначе, кой ще го срещне?

***

“И толкоз черни мисли ми тежат,

че аз не искам нищо да си спомня.”

Д. Дебелянов

 

КОГАТО СЕ РОДЯ ОТНОВО

ще съм забравила за вчера,

за теб, за моя град,

за черните ръце на хората

и за живота ни премерен…

 

Когато се родя отново

ще искам много да си спомня

далечните звезди и в тях

мечтите…Моите мечти.

Дали ще мога да си спомням…

 

Дали ще мога в нова пролет

след ветровете на нощта

очи полека да отворя,

бриз хладен да ми заговори

и свят да видя в светлина…

Дали ще бъде пак възможно

след урагана от лъжи

да пазя скъпия си спомен,

че сме пониквали тревожно

в земята, като сме били.

 

Ще бъда истински свободна,

когато се родя отново.

Към бездиханните пространства

навярно ще е моят полет…

Но нищо няма да си спомня.

СЛЕД ТЕБ

 

Нищо няма след теб.

Две изпуснати думи

нежно някога казани

вече спомен са ценен

от праисторическо време.

 

Нищо няма след теб.

Все още съм птица,

която не знае,

че губи равновесие

при летене,

но минавам за личност

добре скроена

сякаш правеща нещо,

а то… и да търся –

нищо няма след теб.

 

Нищо няма след теб.

Бързо дните препускат

по небесни програми

протича животът ми

и добре съм изучила

всички важни уроци –

нищо няма след теб.

 

Някога. /Сигурно./

Ще се откъсна от крехкия клон,

на който почиват крилете ми,

когато ми втръсне да нося

празнотата под себе си,

защото –

нищо няма след теб.

 

 

Надежда Радева

ЛИЧНО

Лирика

ISBN 954-9906-23-Х

Българска